Не ми го побира главата. Разтърсен съм от това, което се случи
Трогна ни Радко Желев - софиянецът, чийто брат се изгуби в столицата и той прикани във Фейсбук за помощ. Това, което е изпитал за тия часове на търсене обаче, е доста повече от нормално умиление - мъжът е респектиран, вярата в положителното му е върната, а както самият той твърди, сърцето му е по-меко и по-отворено от това, което е било през вчерашния ден.
Живко беше липсващ в региона на " Гео Милев ", с душевен увреждания е и се беше отдалечил доста от квартала. Сега мъжът си е у дома, сит, укротен, а всички тези, които помогнаха това да се случи, получиха освен признателност, само че и доста мощни думи на самопризнание от брат му. Ето ги:
" Аз съм разчувстван и разтресен от вътрешната страна от това, което се случи. Никога не съм си и помислял, че толкоз хора могат да се отзоват - познати и непознати - палеха колите си от далечни краища на София и пристигаха в " Гео Милев ". По едно време в целия квартал се изпълни с хора, които щъкаха и се оглеждаха.
Също стотиците споделяния, организации, които се случиха… загрижеността.
На мен не ми го побира по никакъв начин главата. Но чувството е на нещо доста необятно. На съгласуваност, на племе - дружно, на нов оптимизъм. На няма ужасно да диря помощ, да ‘занимавам’ от време на време хората с моите си проблеми.
Просто това, което стана, доста ме докосна и извърши и сигурно на мен сърцето ми е по-меко и по-отворено от това, което беше през вчерашния ден.
Благодаря ви, хора! "
Живко беше липсващ в региона на " Гео Милев ", с душевен увреждания е и се беше отдалечил доста от квартала. Сега мъжът си е у дома, сит, укротен, а всички тези, които помогнаха това да се случи, получиха освен признателност, само че и доста мощни думи на самопризнание от брат му. Ето ги:
" Аз съм разчувстван и разтресен от вътрешната страна от това, което се случи. Никога не съм си и помислял, че толкоз хора могат да се отзоват - познати и непознати - палеха колите си от далечни краища на София и пристигаха в " Гео Милев ". По едно време в целия квартал се изпълни с хора, които щъкаха и се оглеждаха.
Също стотиците споделяния, организации, които се случиха… загрижеността.
На мен не ми го побира по никакъв начин главата. Но чувството е на нещо доста необятно. На съгласуваност, на племе - дружно, на нов оптимизъм. На няма ужасно да диря помощ, да ‘занимавам’ от време на време хората с моите си проблеми.
Просто това, което стана, доста ме докосна и извърши и сигурно на мен сърцето ми е по-меко и по-отворено от това, което беше през вчерашния ден.
Благодаря ви, хора! "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ